English text:

Self-sufficient Sustainable society – The cycle of life

 Mild Home competition project for a plus energy eco habitat close to the village of Mramor (near Sofia), Bulgaria

Short description text in EN here: Text_Cycle of life_EN

Project team and support from friends:

Veselin Veselinov – architect

Nikola Nikolov – candidate architect

Kaloyan Karamitov – candidate urbanist

Antoniya Dimitrova – candidate civil engineer

Radoslav Tonev – candidate water supply and canalization engineer

Maria Manolova – Bioenergy expert

Veselina Blajeva – candidate landscape architect

Alexandar Todorov – candidate architect

Maria Dimitrova – candidate architect

Bulgarian text:

Кръговрата на Живота – автономно, устойчиво общество

Проект за международен архитектурен конкурс за зелено плюс-енергийно еко селище, с. Мрамор, гр. София

Проектен екип и подкрепа от приятели:

Веселин Веселинов – архитект

Никола Николов – кандидат архитект

Калоян Карамитов – кандидат урбанист

Антония Димитрова – кандидат ССС инженер

Радослав Тонев – кандидат ВиК инженер

Мария Манолова – експерт “Биоенергия”

Веселина Блажева – кандидат ландшафтен архитект

Александър Тодоров – кандидат архитект

Мария Димитрова – кандидат архитект

Обяснителна записка

 Устойчивото развитие предполага да бъдат осигурени условия за удовлетворяне на основните човешки потребности на днешните поколения, които да не нарушават същите нужди на бъдещите поколения. Понятието е комплексно и съдържа в себе си екологични, социални и икономически аспекти, при чиято пълна реализация на локално ниво е възможност да бъде постигнато „автономно обитаване” и засилена взаимовръзка между архитектура и човек („сградна биология/building biology”).  „Устойчивостта” обгръща широк спектър от дейности, но за начало нека да отговорим на въпроса „Какво е устойчиво общество”?!

Устойчивото общество би следвало да бъде изградено от малки единици с човешки мащаб, част от цялото, с децентрализирана, но и равностойна структура, базирано върху фундаменталната изконна човешка родствена единица – семейството – извор на сила, вяра, знание, опит, взаимопомощ, връзка с Бог, любов.

Концепцията, вдъхновена от кръговрата на живота, е материализирана под формата на малки по мащаб общности, изпълнени с любов и третира отделните жилищни единици, разделени в проектното задание на три типа – апартаменти, редови и еднофамилни къщи – като възможност групи от близки хора, на различни възрасти, да се установят съвместно в определена общност, в която всеки тип сграда отговаря на вида семейство, което я обитава и житейския период, през който това се случва. Най-малките по площ жилища – апартаменти с площ от 60 м2 с капацитет 1-2 обитатели – са отредени за студенти, млади двойки, но и за най-възрастните хора в селището; редовите къщи (с площ от 90 м2 и капацитет от 2-3 обитатели) – за млади семейство с едно дете ; еднофамилните къщи ( с плщ от 140 м2 и капацитет 3-5 обитатели) – за големи семейства с 2 или 3 деца. Семейната единица е основополагаща за изграждането на отделните общности, съдържащи комбинация от различни по възраст и житейски опит обитатели, а в архитектурно отношение – различните жилищни типове. Всяка общност разполага със земеделски обработваеми площи, обществена зона за рекреация, детски кът, офис площи. Еко селището е изградено от осем отделни общности. При композирането на отделните жилищни единици и общности са изследвани специфичните ъгли на слънцето, както и наличните гледки.

Проектният терен се намира на север от моста над река „Блато”, свързващ с. Мрамор и Доброславци, чрез междуградски път, тангиращ на проектния имот. Пешеходният достъп до селището е осъществен в юго-западния ъгъл на имота и е подчертан чрез диагонална ос, започваща от общо обществено пространство с пешеходен достъп, преминаваща като композиционен гръбнак през две кръстровища, с озеленена централна част и завършваща в малка храмова сграда, кацнала върху остров, обвит в зеленина и водна площ, отразяваща тишината на молитвеното пространство. Осемте общности са разделени на две части, разположени на север и юг от диагоналната ос, образувайки серия от пейзажни алеи (артерии), затворени в ядро, наподобяващо сърце с отделни камери.

Обществената зона включва информационен център; библиотека и културен център; пазар за готова земеделска продукция (плодове, зеленчуци, ядки), включително мед и билки; чайна; ресторант с натурална продукция, както и обществена кухня за готвене; занаятчийници – строителство, пчеларство, земеделие, гръчарство и др.; обществена пералня; здравен център и аптека; фризьорски салон; търговски обект за обувки, мода; велосипеди под наем; шивач и обущар; банков клон; малки хранителни магазини, част от които функции може да бъдат подслонени на последния етаж на апартаментните сгради, където са предвидени и налични офис площи. Предвидени са зелени зони за рекреация, обществена тоалетна, както и достъпност на средата. В юго-източното каре на имота, в близост до реката и съседния имот, предвиден за озеленяване, е разположен център за спорт и отдих, включващ игрища на открито и закрито, плувен басейн. Селището е достъпно чрез допълнителна спирка на градския транспорт, в близост до обществената зона; чрез колело и автомобил. Автомобилният достъп от междуселищния път е в северната част на имота, където са разположени и паркингите. За предпочитане е автомобилният достъп да бъде ограничен в рамките на селището, освен при необходимост. Уличната мрежа в еко-селището ще бъде изградена от естествени материали, позволяващи използването й от пешеходци и велосипедисти като паркови алеи, но и от автомобили, ако обстоятелствата го изискват (спешен случай, достъпна среда, доставки и зареждане и т.н.). В зоната на паркингите са предвидени станции за зареждане на електромобили. Земен насип, успореден на пътя, и линия с висока вечнозелена растителност, тангираща и по северната граница на имота, предпазват селището от шумово и прахово замърсяване, както и от северните ветрове. В северо-източния ъгъл на имота са разположени съоръжения на „техническата инфраструктура”: централа за геотермална енергия, система за събиране и преработване на отпадъци, „термос” за съхранение на гореща вода, а на изток – в един от кварталите е изградено езеро, събиращо и съхранящо дъждовната вода за последващото й използване в селището. На изток е отделен специален кът за отглеждане на пчели и билки. Светлинно замърсяване от реклами не се допуска. Осветителните тела в обществени зони са соларни и/или със сензор за движение, с цел енергоспестяване.

Функционалност. „Направи си сам”. Отделните жилищни единици следват максимална функционалност, както и лесна технологична изпълнимост на строителните работи от бъдещите собственици на сградите, което би било възможно след кратък обучителен курс. Целта на изграждането на домовете от собствениците им е минимизиране на бюджета, както и влагане на лично чувство и любов в направата на личния дом. Всички довършителни работи (мазилки, подове), както и топлоизолирането (лека глина и сламени бали) са нискотехнологични и лесно изпълними от ентусиасти и доброволци с минимален опит в сферата. Дървената конструкция изисква повече опит, но може да се съчетае работа между професионалисти и непрофесионалисти. Предпоръчва се и използването на работна ръка от района, проучването показва, че са налични строителни фирми в с. Мрамор. Във всички жилища е търсено: максимално ослънчаване от юг, като в същата посока са ориентирани дневните помещения; естествена слънцезащита чрез стрехи, еркери и др. елементи, характерни за традиционната архитектура в България; естествена вентилация и осветление във всички помещения; прозоречни линии за наблюдение на север към живописната Стара Планина, с минимална площ, но и същевременно изолиране срещу вятър от посоката със зелени стени, обгръщащи и похлупващи сградите. Входовете са от север, както и санитарните и складови помещения.

Архитектурно проектиране. Апартаментните сгради са достъпни чрез общ вход и се състоят от 2 етажа, всеки с по три апартамента, като средните са измесени на юг и подчертани в обемно-пространствено отношение. Дървени кантове оформят обема в южната фасада.Стълба отвежда до покривна тераса, която е богато озеленена – рекреативна и земеделска зона, в която са поставени две тела за обществено ползване – офиси или магазинчета. Всеки апартамент разполага с баня, кухненски бокс, отворено пространство за дневна и трапезария, обособена спалня и външна тераса. Парапетът на терасите е от полупрозрачна фотоволтаика. Еркерно изнесените тераси осъществяват слънцезащита през лятото. Около апартаментните сгради е формирано и ядрото на всяко общество – малък обществен център. Възрастните хора е предвидено да обитават партера, с цел достъпност на средата, а най-младите – етажите.

Редовите къщи са решени на два етажа –  в партера: дневна, кухня и трапезария, тераса към двора на юг, а на север – тоалетна и стълба на север. На етажа са разположени две стаи и баня. Вторият етаж е изместен на юг еркерно, с цел слънцезащита и увеличаване на жилищната площ. Етажът е обшит с дърво, има двускатен покрив (север-юг) и наподобява независима жилищна единица. Прозорците се отварят към засенчена тераса, преливаща в интериора. Партерът е измазан с глинени мазилки.

Еднофамилните къщи разполагат с два етажа – дневни пространства в партера и зона нощ на етажа. Има възможност за обособяването на три спални или две спални с кабинет/място за игра и учене, в зависимост от нуждите на обитателите. Има и втора, малка дневна на етажа.Търсен е слънчевият юг, както и красивите гледки на север. Вторият етаж се плъзва еркерно над първия, а цялата сграда е обвита от зелени стени и покрив и отворена към дворно пространство.

Брой обитатели. В еко селището се предвиждат 36 апартамента, 75 редови къщи и 44 еднофамилни жилищни сгради, разделени в прибилизително процентно съотношение съответно: 20%, 50% и 30%, в които могат да бъдат настанени средно около 418 души (общ брой обитатели).

Формообразуване. Морфологията на жилищните единици е вдъхновена от заобикаляващата природа – двете планини, Витоша и Стара Планина, обгръщащи Софийското равно поле, част от което е и проектният терен. Обемно-пространствено сградите са решени със зелени покриви и озеленени вертикални фасади, напомнящи на надигнат терен, своеобразна малка планина, в нагънат релеф.

Вложени материали и конструкция. Близо  1.5м терен е изкопан под всички сгради, като те „плуват” във въздуха, стъпили точково върху конструкция, с цел осъществяване на непрекъсната термообвивката, която може да се вентилира ествествено от влага. Изкопаната земна маса ще се използва за строителни материали – глина, а хумусният слой – за зелени покриви. Теренът под сградите е покрит с чакъл, под който се намира резервоар за дъждовна вода – за поливни и битови нужди. Конструкцията на сградите е дървен скелет тип „Фахверк” от масивно дърво – с гредоред за междуетажните и подовите плочи и дървена покривна конструкция, имащ отлично поведение при екстремални условия, вкл. земетръс. Колоните стъпват върху предварително заготвени бетонни фундаментни стъпки, които биха могли да бъдат лесно демонтирани впоследствие, както и рециклирани, поради липсата на стомана в тях. Конструкцията е модулна и предразполага към лесно изпълнение, с възможност за предварително заготвяне на конструктивните елементи. Сглобките са с дървени пирони или на глъб и зъб. Пълнежът между дървените елементи, в пространството на стените и тавана, е запълнен от лека глина – водниста смес между глина и слама. На покрива е необходимо леката глина да се комбинира с плетарка, за да се свлече впоследствие; допълнително може да се предвиди и допълнителен укрепващ слой или обшивка. От външната страна на сградите са положени сламени бали по предписание, които служат за топлоизолация и обикалят по цялата термообвивка – стени, под, таван, образувайки непръсната линия, без термомостове. Отвън сламата е измазана с глина (предпазва я от гниене) на 3 слоя, като на места отгоре е положена дървена обшивка или озеленени стени. Покривите са зелени и включват всички необходими дренажни хидроизолационни слоеве, които са направени, доколкото е възможно от естествени материали. Южните скатове на покривите са заети с фотоволтаични и соларни панели. Подът е от глинена настилка с висока термална маса. Междуетажните плочи са от глинени валци – добър топло- и шумоизолатор. Вътрешните мазилки са също от глина, положена върху тръстикови панели за по-добро сцепление. Желателно е „армирането” на глинените мазилки с накълцана слама, дървени стърготини, целулозни влакна и др., по време на изпълнението на финия слой. Термохарактеристиките на ограждащите елементи са отлични: стена Uvalue = 0.075 W/(m2K); под Uvalue=0.079 W/(m2K); покрив Uvalue=0.088 W/(m2K). Глиненият слой осигурява и необходимата въздухонепроницаемост на конструкцията. Всички материали са екологични, естествени, възобновяеми, рециклируеми, с местен произход и ниска цена, но и липса на вложена енергия за направата им и отговарят на класификации за безопасност върху здравето – въздействие върху здравето, ниска енергоемкост, способност да дишат и д.р. Глината е изолатор на вредните електромагнитни вълни, има термална маса и задържа топлина, регулира влажността на въздуха, спрямо сезонните и денонощни цикли, поддръжайки оптимална температура и влажност в помещенията, както и е добър шумоизолатор. Глинените мазилки имат следните предимства: огнеупорност, позволявават на измазаните повърхности да дишат, възможна е поправка и преработка по всяко време, повърхностите са хладни през лятото и топли през зимата, абсорбират водни пари и миризми, безопасни са за работа, ниска цена и артистична експресивност. Възможно е и изпълнението на мокрите помещения с глина (техника тип „таделакт”). Зелените стени предпазват от вятър северните фасади, които са изградени със сламени бали, като външните глинени мазилки са положени върху другите фасади на сградите. Сламените бали са негорими и имат праг на запалването от 90 минути. Дограмата и входните врати също са от естествен дървен материал. В подобна сградна обвивка, наличието на естествени строителни материали е почти 100% (без ОВКИ и хидроизолация при зелените покриви). Интериорните мебели също са изградени от естествени материали, без изкуствени лепила. Преди започване на строителни работи е необходимо преминаването на всички естествени материали през лабораторни тестове, с цел коректното изследване на характерстиката им.

Микроклимат. Toплинните печалби са осигурени от слънцето, домакинските уреди, отоплителните уреди (допогряване на помещенията) и човешкото тяло, отдаващо топлинна енергия. Ниското топлопреминаване през ограждащите повърхности, в това число – прозрачни и плътни елементи; термалната маса; липсата на термомостове; въздухонепроницаемостта; както и дограмите с топъл ръб, инсталирани в равнината на изолацията, осигуряват оптимален комфорт през зимата –  липса на температурна разлика с вътрешния въздух, видима при изотермите на стандартни пасивни сгради, както и при такива с естествени материали (справка: Das S-Haus). В жилищните единици е предвидено и активно централно отопление – подово и стенно отопление с гореща вода. Летният комфорт е осигурен чрез подходяща слънцезащита (естествена чрез еркери и стрехи), активни и пасивни методи за охлаждане, озеленяване (ниска и висока растителност – широколистна на юг) и наличие на зелени и водни площи в близост до сградата. Проектното прегряване на всички сгради, спрямо направените енергийни калкулации е до 2-5%. Проектът предвижда и спускането на дъждовната вода, от север на юг, през летния сезон посредством малки каналчета от чакъл, заобиколени от висока растителност, които създават допълнителни артерии („реки”), „вливащи” се в парковата зона на юг, непосредствено до реката. Зелените „реки“, в които са създадени и малките поточета,  подпомагат поливането и охлажняването на въздуха, както и разделят визуално отделните квартали (общества).

Вентилация. Във всяка сграда е предвидена възможност за естествена вентилация (вечер през лятото), чрез горно остъкляване (коминен ефект) или напречна вентилация („cross-ventilation“). Допълнително е предвидена и контролирана механична вентилация – рекууперативна система тип „топлообменник” с над 90% възвръщаемост на топлината. Предвиден е и летен байпас към системата, както и филтри за пречистване на въздуха. В сградата не се предвиждат строителни материали, замърсяващи въздуха. Въздуховодите може да бъдат изградени от дървени елементи (справка: Das S-House). Въздуховодите са разположени до сервизните помещения, с минимални дължини на елементите. В апартаментните и редовите сгради е предвиден общ рекууператор за всички жилища, с индивидуален режим на ползване, докато в еднофамилните жилищни сгради рекууперационна система е самостоятелна за всяка сграда.

Енергийно решение. Енергийното решение е съвкупност от пасивна и плюс-енергийна  архитектура (най-висок клас) (т.е. намалено енергопотребление и използването на комбинарани ВЕИ системи), както с локален (сградно интегриран), както и централизиран, за цялото селище, характер.

Пасивна архитектура. Трите типа сгради са проектирани в духа на концепцията „Пасивна къща”, разработен от проф. В. Файст в Инстритута в Дармщат, Германия. Сградната обвивка се характеризира с високи нива на топлоизолация и голяма термомаса,  изпълнена чрез естествени материали – дървен скелет с пълнеж от лека глина и сламени бали за външна изолация. Коефициенти на топлопреминаване за стена: Uvalue = 0.075 W/(m2K); под Uvalue=0.079 W/(m2K); покрив Uvalue=0.088 W/(m2K). Обвивката образува непрекъснат слой от топлоизолация, без термомостове, благодарение на повдигането на сградата над терена. Чрез глинени мазилки са постига въздухоплътност, но и дишащи стени на микропорестно ниво. В сградите са предвидени системи за контролирана вентилация и рекуперация (до 93% възвръщаемост нна топлината),чиито тръбопроводи може да бъдат изпълнени от естествени материали – напр. дърво (източник: Das S-Haus). Архитектурата се характеризира с богато остъкляване по южните фасади, за което се използва троен стъклопакет с максимално висок соларен фактор (напр. AGC glass gvalue = 0.65, Uvalue = 0.6) и дървена дограма със завишени показатели на топлоизолация (напр. модел Mega Pasiv P, произвеждан в Любляна, Словения). Характерно за проекта е и оптималната естествена слънцезащита през лятото. Проектът предвижда и дървени врати с повишена топлоизолация, сертифицирани за пасивни сгради.  Южните части на покривите предвиждат полагането на соларни колектори за отопление и гореща вода, както и фотоволтаични модули за добив на електроенергия. Отоплението е подово и стенно чрез гореща вода, доставяна централно и локално. Високата термална маса и високите нива на топлоизолация ще позволят на топлината да остане вътре в сградите.  Използвани са електроспестяващи уреди и осветление.

Концепция ВЕИ:

• За Еко-селището е избрана концепция за нулево и плюс-енергийно обитаване.
• Енергия от слънцето – в региона на гр. София слънчевата радиация има висок потенциал и възможности за оползотворяване. По данни на PVGIS средно-годишното производство на електричество от фотоволтаична инсталация (ФВЕЦ) е 1230 kWh. Територията е подходяща за използване на фотоволтаични инсталации към всяка сграда, оборудвани с инвертор и акумулаторна батерия за съхранение на енергията. За предпочитане е собственото използване на електроенергия, поради несигурност в регулаторната база и възможностите за продажба на ел. енергията.
• Удачно е и използването на соларни колектори за подгряване на топла вода за битови нужди (ТВБН), както и за стенно/подово отопление.
• Геотермална енергия – постоянен източник на енергия от земните пластове, който има голям потенциал на територията на Софийско поле.  Удачно е изпо1111лзването на геотермалната енергия по комбиниран способ – за централно отопление и ТВБН в селището, както и за производство на електро енергия.

Изт: http://www.geothermalbg.org/geothermal_bg.html

• Проектът предвижда допълнително и изграждането на резервоарен съд („термос”) за съхранение на гореща вода, която да се използва за централно отопление през студените месеци.

Енергийна ефективност и дял на ВЕИ – калкулации с PHPP (Passive House Planning Package – разработен от Института в Дармщат специално за Пасивни Сгради)

1)  Апартамент ( I. тип):

1. Годишно потребление на енергия за отопление и охлаждане = 15 kWh x 45 m2 = 675 kWh/годишно. Предвидена е обща рекууперационна система за цялата сграда.
2. Годишно потребление на енергия за гореща вода = 12 kWh x 45 m2 =540 kWh/годишно
3. Годишно потребление за електроенергия = 37 kWh x 45 m2 = 1665 kWh/годишно
4. Общо потребление на енергия = 2880 kWh/годишно
5. Площ за соларни колектори = 5 м2 (под 34 градуса ъгъл), осигуряваща 84% от нужната гореща вода
6. Площ за Фотоволтаика = 10 м2 (под 34 градуса ъгъл), осигуряваща енергия от 2706 KWh/ годишно (2.2 kW инсталация с 300 W панели X 1230 kWh) или общо 94% от общото енергийно потребление. Точка на възвръщане на инвестицията = 15 години.
7. Енергия, която е необходимо да бъде доставена от допълнителен ВЕИ източник = 2880kWh – 2706 kWh = 174 kWh/годишно за сграда

2)    Редова къща (II. тип):

1. Годишно потребление на енергия за отопление и охлаждане = 15 kWh x 70 m2 = 1050 kWh/годишно. Предвидена е обща рекууперационна система за две-три или четири редови къщи, в зависимост от композиционното решение.
2. Годишно потребление на енергия за гореща вода = 14 kWh x 70 m2 =980 kWh/годишно
3. Годишно потребление за електроенергия = 29 kWh x 70 m2 = 2030 kWh/годишно
4. Общо потребление на енергия = 4060 kWh/годишно
5. Площ за соларни колектори = 8.4 м2 (под 34 градуса ъгъл), осигуряваща 87% от нужната гореща вода
6. Площ за Фотоволтаика = 20 м2 (под 34 градуса ъгъл), осигуряваща енергия от 3690 KWh/ годишно (3 kW инсталация с 300 W панели X 1230 kWh) или общо 90% от общото енергийно потребление. Точка на възвръщане на инвестицията = 15 години.
7. Енергия, която е необходимо да бъде доставена от допълнителен ВЕИ източник = 4060 kWh –3690 kWh = 370 kWh/годишно за сграда

3)    Еднофамилна къща (III. тип):

1. Годишно потребление на енергия за отопление и охлаждане = 13 kWh x 100 m2 = 1300 kWh/годишно
2. Годишно потребление на енергия за гореща вода = 17 kWh x 100 m2 =1700 kWh/годишно
3. Годишно потребление за електроенергия = 26 kWh x 100 m2 = 2600 kWh/годишно
4. Общо потребление на енергия = 5600 kWh/годишно
5. Площ за соларни колектори = 12.6 м2 (под 34 градуса ъгъл), осигуряваща 90% от нужната гореща вода
6. Площ за Фотоволтаика = 27.4 м2 (под 34 градуса ъгъл), осигуряваща енергия от 5166 KWh/ годишно (4.2 kW инсталация с 300 W панели X 1230 kWh) или общо 92.25% от общото енергийно потребление. Точка на възвръщане на инвестицията = 15 години.
7. Енергия, която е необходимо да бъде доставена от допълнителен ВЕИ източник = 5600 kWh – 5166 kWh = 434 kWh/годишно за сграда

4)    Централизирана система за енергия, необходима да осигури следните мощности:

1. за 36 сгради I. тип Х 174 kWh/годишно = 6264 kWh/годишно
2. за 75 сгради II. тип Х 370 kWh/годишно = 27 750 kWh/годишно
3. за 44 сгради III. тип Х 434 kWh/годишно = 19 096 kWh/годишно
4. Необходимо да бъде осигурена енергия, общо за всички сгради: 53 110 kWh/годишно
5. Енергията може да бъде доставена от геотермална електроцентрална и селището да бъде изцяло енергийно независимо – с нулево или плюсово енергийно потребление. Ако геотермалната централа се окажа необоснова инвестиция, ФВЕЦ с мощност от 60kW ще осигури енергията.

 

5)    Обща електроенергия за потребление:

1. за 36 сгради I. тип Х 2880 kWh/годишно = 103 680 kWh/годишно;
2. за 75 сгради II. тип Х 4060 kWh/годишно = 304 500 kWh/годишно;
3. за 44 сгради III. тип Х 5600 kWh/годишно =  246 400 kWh/годишно

Общо: 654 580 kWh/годишно

За изчисление на емисиите са използвани емисионни фактори, посочени в Техническо приложение с инструкции към образеца за попълване на данни от ПДУЕ (Таблица Емисионни фактори за използваните енергоносители):

E = AD * EF;  Е = 654,580*0.819; Е= 536.101 т.CO₂/МВтч, където

Е са емисиите на парникови газове в t;

AD са първичните данни за употребеното гориво в енергийни единици (TJ или MWh);

EF е емисионен фактор за съответното гориво, изразен в t/TJ или t/MWh;

Оценката на емисиите е направена само по отношение на база на спестена произведена електроенергия от конвенционални източници при емисионен фактор F_c = 0,819 т.CO₂/МВтч. “Емисионен фактор” означава осредненото количество емисии, отнесено към данните за използването на даден пораждащ емисии поток на гориво/материал, като е прието, че има пълно окисляване при горенето и пълно превръщане при всички останали химични реакции (Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 година относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета). Стойността на емисионния фактор се определя ежегодно съгласно измененията или нововъведените мощности.

ОБЩО СПЕСТЕНИ СО₂ емисии = 549.847 тона/годишно.

Методи и съоръжения за третиране на водите за водоснабдяване. Поради липса на данни за хидрогеоложките особенности на района, както и на качествата на подземните води проектът предлага водоснабдяването да се осъществи от водоснабдителната мрежа на намиращето се в близост с. Мрамор.
Възможно е и водоснабдяване от собствени подпочвени водоизточници, като се предвидят: пречиствателна станция (ако е необходимо), контактен резервоар за обеззаразяване, помпена станция, водонапорна кула и изграждане на водоснабдителна мрежа или обеззаразяване на водата  чрез  UV лампи, което е възможно при условие, че водата не се подава в мрежатана селището, т.е. единствено за индивидуални нужди.

Методи и съоръжения за третиране на отпадъчните води. Предвижда се изграждането на канализационна система от пълно разделен тип.

1. Фекално замърсени води. От изключителна важност е пречистването на фекално замърсените води преди заустването им в приемника. За приемник избираме река „Блато”. Степента на пречистване зависи от това в коя категория попада тя, но с прериотет е пречистване в естествени условия по технологията “Wetlands”. Влажните зони (wetlands) са естествени (природни) зони с висши растения, периодично заливани от плитки води или изкуствено организирани съоръжения, в които пречистването на отпадъчните води се извършва от намиращите се там влаголюбиви (водни) висши растения (макрофити) и от микроорганизмите, обитаващи тяхната коренова система и почвата около нея.

2. Сиви води. Сивите води са условно чисти води. Източници са кухненските мивки, умивалниците в клозетите, както и тези, които се образуват в следстие на вземането на душ и баня. След подходящо третиране – отстраняване на ПАВ (повърхностно активни вещества), мазнини и нефтопродукти ( те се образуват по принцип ако има някаква промишленост) могат да се оползотворяват за напояване на тревните площи.

3. Дъждовни води. Дъждовните води от покривите на сградите могат да спестят до 53% от разхода за питейна вода. В тази връзка се предвижда тяхното събиране и последващото оползотворяване за измиване на тоалетни, за пране, за почистване на жилището и за поливане на тревните площи чрез система от събирателен резервоар и последващото им припомпване.

Предвижда се и събиране на дъждовните води чрез дренажни системи непосредствено около сградите и последващото им оползотворяване за гореспоменатите нужди. Водите са предвидени да се събират в същите резервоари.

Водите , които по време на дъжд попадат върху улиците, се събират в канализационната мрежа поради замърсеността на първия оток (първите 5 минути от интезивния дъжд).

4. Други отпадъчни води. Водите от промишленост, ресторанти и д.р.се включват към канализационната мрежа по регламентираните от закона начини.

Методи и съоръжения за събиране и третиране на битовите отпадъци

1. Видове отпадъци. Спрямо етажността на сградите, начините за отопление, големината на населеното място и степента на развитие на промишлеността в селището се предполагат големи натрупвания на биологически разградими отпадъци (селскостопански отпадъци, хартия, хранителни отпадъци и д.р.) и биологически трудно разградими като някои видове пластмаси. В значително по – малки количества неразградими отпадъци като стъкло, стомана и д.р.

2.Начини на събиране на отпадъци. Проектът предлага събирането на отпадъците да се извършва чрез комбиниран метод, според размерите на отпадъците.

2.1 Отпадъци от сградите и дворовете с  D < 300 (мм.).  Отпадъците ще се събират на обособенни места в събирателни бункери. 1 бункер може до обслужва до няколко сгради.

2.2 Отпадъци от паркове и градини. Събирането ще се извършва в кошчета и ежедневно ще се транспортират  чрез автомобили с малка производителност до гореспоменатите бункери.

2.3 Отпадъци от адмистративни и обществени сгради. Като в точки 2.1 и 2.2

2.4 Едрогабаритните отпадъци D > 300 (мм.) ще се събират в съдове, разположени в непосредствено до претоварващите станции (точка 3 ).

3.Транспортиране на отпадъците.

3.1 Транспортиране на отпадъците от събирателните бункери до претоварваща станция. Транспортирането от събирателните бункери ще се извършва чрез пневматична вакумна система. Тя представлява мрежа от сметопроводи, в които се създава вакум. Събирателните бункери са снабдени с авоматично отваряща се клапа, която на зададени от софтуер, времеви интервали се отваря и през нея събраните отпадъци постъпват в сметопроводите и достигат до претоварваща станция. В нея отпадъците се. Въздуха се пречиства във филтри и се изпуска в атмосферата.

Предимствата на този метод са следните:
-липса на контакт на обслужващия персонал с отпадъците, тъй като системите са напълно затворени.

-намаляват се значително неприятните миризми, както и размножаването на гризачи и паразити, както се намаляват емисиите от CO₂

-експлоатацията е сигурна и лесна, тъй като се контролира чрез софтуер

-отпадъците се отстраняват бързо и редовно, което предпазва от претоварване на системата

Недостатъците са:
-високи разходи за строителство и експлоатация

3.2 Транспортиране от претоварващата станция до площадката за компостиране. Извършва се от автомобили.

4. Третиране на отпадъците. Предвижда се в близост до селището да се изгради площадка за компостиране. Предвид количеството на отпадъци и техните характеристики като най – икономически изгоден метод предлагаме компостиране в камерни биореактори с предварителна обработка на отпадъците по метода  Карел – Фуше. Предварителната обработка включва раздробяване на отпадъците, като металните се сепарират. Следва биологично обработване в биореактор и междинно компостиране на открито. След това от компоста се отделят биологически неразградимите отпадъци, които се извозват до депо чрез автомобили. Отделените метални отпадъци се събират за скрап.

Ландшафт и паркоустройство. Зелените насаждения имат за цел не само да подобрят хигиенните и биоклиматични условия, но и да създадат естетически облик на жилищните квартали.

Растителността от юг има за цел да намали прякото слънчево греене и да създаде комфорт за живущите, а масивите от северозапад противодействат на силата на вятъра. Отделните имоти са отделени с живи стени, за осигуряване на интимност. Растителни плетове се разполагат и по протежение на улиците. По главните комуникационни оси ритмично се редуват алейни дървета.

Декоративната градина заема предата част на дворното пространство към улицата и създава представителност на еднофамилните къщи. Зеленчуковата градина се разполага непосредствено зад къщата и изпълва цялото пространство на имота. Разполагат се и единични плодни дръвчета, осигуряващи сянка в горещите дни. По подобен начин се обособяват и зелените зони в многофамилните къщи, като на определено място в квартала се обособява открита поляна за пасивен отдих или игри, оформена със атрактивни дървесно-храстови групи и солитери.

Водата е изключително важна и необходима в ландшафта, затова в разработвания проект се поместват изкуствени реки – своеобразни артерии от висока растителност, покрая коята текат през лятото мънички реки (20-40 см) върху основа от чакък, подпомагащи освежаване на въздуха и напояването. Реките обгръщат отделните квартали – общности.

Желанието на  човек да създаде естествена връзка между себе си и заобикалящата го природа, налага използването на видове от местната флора с умерено включване на формово разнообразие. Така се създава възможност и за настаняване на животински представители. Подходящи дървесни видове: дъб, цер, габър, смърч, липа, върба (до водните площи), ясен, явор, шести;  живи плетове: лигуструм, чемшир, кисел трън, калина, тис, полски клен;  за групите и солитерите: техни декоративни култивари; както и цъфтящи храсти като: форзиция, дървовидна ружа, спирея.