English text:

InterArch 2012 – Maki and Liebeskind, in the context of: Sofia, Nature, Ego, Earthquakes and Humankind

Personal comment

Not available at the moment

Bulgarian text:

Интерарх 2012 – Маки и Либескинд, в контекста на: София, природата и егото, земетресенията и хората

Личен коментар

След почти безсънна „земетръсна” нощ в Софийската котловина, на сутринта реших да остана вкъщи и да се отдам на по-приятни занимания, далеч от ежедневната офис обстановка. Едно от тях е обещаният към DeZona коментар за откриването на Световното триенале на архитектурата – Интерарх 2012 в София на 13.05.2012 и по-конкретно за встъпителните лекции на архитектите Фумихико Маки (Япония) и Даниел Либескинд (САЩ).

Двама безспорно значими, световноизвестни и -признати специалисти в областта си. Смятам обаче да насоча коментара си в друга посока, далеч от професионалните им умения, анализ на работата им и отделните проекти – архитектурата на Маки е достъпна в интернет, а лекция на Либескинд със сходен дух може да се намери онлайн (а в DeZona и тази от София: http://www.dezona.com/dezona-tv/item/1276-dezonatv-predstavq-arhitekt-daniel-libeskind-v-sofia.html). Интересът ми е фокусиран към по-широката картина – вълнуващо за мен в случая беше зарядът, енергията, духът, социалната среда, впечатлението, което създадоха и оставиха след себе с присъствието си двамата лектори.

Контрастът, „сблъсъкът” на два мирогледа, две култури, изразени в тихите слова на японеца и гордо изпятата феерия на американеца – представители на две полюсни нации, населяващи съседни континенти, но разделени от много дълбок океан … Изтокът и Западът се срещнаха и сляха в София.

Първи изнесе презентацията си Фумихико Маки и ни обгърна в своята тишина, съпроводена от снимки на Quiet Architecture*, тихия му глас, спокойната атмосфера, която беше създадена, без напрежение и стрес. Интровертен подход, архитектура обърната към природата, често преклонена пред законите й и затворена в себе си. Направих снимки на представените проекти, на моменти дори не успявах да доловя тихия глас, но архитектурата говореше сама за себе си, поставяше въпроси, в известна степен дори им отговаряше.

Time and Architecture:

• Time offers a fertile ground for personal memories and experiences
• Time is a mediator between city and architecture
• Time is the final judge of architecture (приветствам!)

Time and Architecture:

• Space has no differentiation between interior and exterior
• Space accommodates a given function and generates new uses
• Space, not form, fosters delight (Venustas) for people

След тишината фитилът беше запален от силна искра. Беше ред на дългоочаквания Либескинд и на „говорещата” архитектура („Architecture is a language”). Недостатъчно беше само да се види Либескинд, той трябваше и да се чуе; да се усети начинът, по който остави публиката без дъх от първата минута до края. Стартът на шоута беше вече даден, когато разбрах, че видео запис би бил най-подходящия и цялостен начин да архивирам лекцията. Превключих режима от фото към видео. Шестдесет минути, през които не получаваш въздух, а посока, която да последваш, задвижена от творческия порив на егото; водеща до готови отговори, пречупени през призмата на креативния подход, почти намерил съвършенство. Серия от бижута, уникални; със собствен стил и микрокосмос …Starchitect** – ът Либескинд – истинска звезда; ярка и генерираща голяма количество енергия, за да свети и за да разпръсква светлина; заредена от публиката … Мощен аплаус!

Личните ми очаквания за „Стархитект” се сбъднаха – контактен и заобиколен от тълпи хора, изчакващи да се доредят по стълбите в Аула-та; намиращ подходящите думи, за да свали бариерата между себе си и организатори, гост-лектори, представители на академичните среди в България, млади архитекти, студенти, граждани и любители. С лекота ми даде автограф и отвори тема за разговор, вероятно по същия харизматичен начин изпълнява ролята си на медиатор между градска среда, инвеститори, изпълнители, администрация, общество, проектантски екипи и професионална колегия на ниво практическо проектиране.

Либескинд остави еуфория по лицата на хората, самият той забързано потегли към летището, към следващата „планета”, която трябва да посети или „звезда” около която трябва да гравитира и да разпръсне своя заразителен дух и комплексност…

В очите на симпатизантите на Маки се четеше специфична влага и поклон пред простотата на изразните му средства и контекстуалното им използване. Маки също е „стар”, дори по-старият и по-опитният от двамата, способен да дискутира връзката между архитектура, време и пространство. Тишина и мълчание …

Моментът е подходящ  да навлезна в дълбоката тема за Егото и Природата, пречупени през нашия роден контекст.

Снощи (около 03.00 часа на 22.05.2012г.) природата ни доказа за пореден път своята мощ и нашето съществуване в нейния контекст. И да, определено –  ние сме малки, просто прашинки, зависими от по-висша сила (колкото и да не ни се иска и винаги да измисляме обяснения, тълкуващи истината в „наша” полза) и само въпрос на личен избор е, дали ще принадлежим към нея или ще бъдем част от по-малък, затворен, собствен план, движещ се срещу течението, задвижван от егото.

Прекрасно е човек да мечтае, обърнат към звездите, да потърси нематериален пристан там – „горе”, но трябва същевременно и да помни, че материалният му дом е Земята, тя му осигурява подслон и среда да вирее, част е от нея, едно взаимосвързано цяло са, оплетени в обща съдба от целувката на смъртта.

Фактите, че оцеляваме ден след ден и забравяме бързо страха, не бива да ни карат да оставяме Егото да ни ръководи по пътя на старото забързано ежедневие (което дори би увеличило познатите си темпове, под аргумента че „животът е един и … е кратък”), а трябва да се замислим за дълбоката си връзка с природата и ролята ни в тази двустранна комуникация …

Навън се задава буря, аз ще поспра за миг, ще поразмишлявам наблюдавайки я и ще снимам красотата й, без страх, но с вяра в силата й. А след бурята ще изгрее слънцето и както се казва в поговорката – за всеки има място под Него …

А колкото до Фумихико Маки и Даниел Либескинд –разберете ме правилно, харесвам и двамата, дори личен превес преди „срещата” ми с тях имаше Либескинд.

Слагам точка на моята приказка за звездите, земята и архитектурата – поривът на Егото ми стигна само до тук.

*Quiet Architecture – „тиха” архитектура, „мълчалива”, с пестеливи изразни средства, която говори сама за себе си

**Starchitect – представител на съсловието на така наречени архитекти-звезди / световноизместни и масови /, словосъчетание – комбнация от „Star” и „architect”