English text:

Project “R(E)ivers”

Revitalisation of Sofia Rivers: students architectural competition “Positive/Negative 2011”, topic: “Reused Spaces” 

special award from VSU “Ljuben Karavelov”

We are all influenced by the RE-culture.  “RE-culture” for me is the look back in the time, pointed to a material or immaterial body or space, which have lost its’ spirit and value in the eyes of the contemporary society. Both pessimistic and optimistic, waiting to reborn for a new life.

The “Reuse” for me is a process of repeating of a topic with adding new values into it, according to the current needs, but keeping the natural value.

Project “R(E)ivers” would like to put into a discussion the problem about the rivers in the urban areas, particularly the rivers in the city of Sofia. Dark and disgusting presence, showing clearly the attitude of the society and the government.

Water is life. Our physical human body is also composited from water, which is our natural environment, but also a symbol of the endless flow and movement, which drives the humankind forward. Water is eternity.

If we turn back into the time – from the city maps of Sofia, we will receive a clear vision about the proportion of urban area, water and green areas through the following years: 1878, 1937 and 2011.

Where are the rivers today?! They do not exist, they have lost their function and replaced by sewers, canals, swamp-like water mass.

I’ve counted 39 rivers, streams and river flows on the territory of Sofia in the existing plans of the city, which were available.

An interesting fact is that the Perlovska and Vladayska river mark the inner historical city in the years before the National Liberty of Bulgaria (1878), meanwhile the Slatinska and Suhodolska River close the contour of the city in the first half of 20^th century. Currently the Iskar and Kakach rivers are defining the border of the contemporary Sofia.  Presumably also the Vladayaska riverbed had caused the unconventional five-angular shape in the ancient urban planning of Ulpia Serdica.

Apart from the urban planning importance, the rivers do have the potential to be efficiently used. In the broken green system of the city, the rivers can work as connecting element, which can be used also for pedestrian and bicycle transportation, for a recreation and chill zone, oasis in the urban jungle of noise, dirt and fast-running daily life.

Shown optional design solution – for example with the construction of small dams, the rivers can extend  their water volume in the riverbeds, can be filtered and cleaned in a natural way, the flora and fauna can be revived, the water can be used for electricity production and irrigation. Construction of transport platforms for pedestrians and bikers is possible to be designed, including ramps for connection with the street level and bridges for crossing the rivers. The platforms can be made by glass for transparency and they can lay on air pillows, which will keep them over the water level.

As a conclusion, I would like to add that the project is putting onto discussion an urban problem, but doesn’t try to find a specific design solution – just an option project, which can be discussed. As a second step – actions can be done and probably one day the life will be returned to the urban rivers…

Bulgarian text:

Проект „REките”, 2011г.

студентски архитектурен конкурс „POSITIVE/NEGATIVE 2011”, тема „Reused Spaces”

специална награда на ВСУ “Любен Каравелов”

Днес живеем в общество на РЕ-културата. Какво означава за мен „РЕ-култура” ? Това е поглед назад във времето към материално или нематериално тяло, пространство , загубило своя дух и стойност в съвременното общество. Звучи песимистично, но същевременно и оптимистично, в очакване на нов живот.

Пре-използването или „Reuse” за мен е процес на повтаряне и преповтаряне на една тема или и инжектирането на нови стойности в нея, спрямо съвременните потребности, но запазване на изконните й стойности.

Проектът повдига темата и проблема за реките в градската среда, в частност реките в София.  Мрачно и отблъскващо, но показателно настояще за отношение на обществото и отговорните инстанции.

Водата е живот, ние, хората, сме съставени от вода, това е нашата естествена среда, но също така тя е символ на непрекъснатото движение, движение без което човекът не може.

Нека се върнем назад във времето –  от картите ще добием представа за съотношението между градска тъкан, водни площи и зеленина през годините – 1878, 1937 и 2011.

Къде са днес реките?! Те не съществуват, загубили са своята функция, на тяхно място зеят отводнителни канали, пресъхнали дерета, заблатени водни маси.

Успях да преброя 39 реки, рекички и поточета на територията на София, в съществуващите планове на града, до които намерих достъп.

Важно е да бъде отбелязано, че реките  Перловска и Владайска рамкират вътрешния исторически град в годините преди Освобождението на България през 1878г.,  докато реките Слатинска и Суходолска заключват в себе си пределите на София от първата половина на 20в. Понастоящем реките Искър и Какач определят условна граница на съвременна София. Вероятно пространственото разположение на коритото на Владайската река е довело античните градоустроители до петоъгълната форма на Ulpia Serdica ?

Освен очевидното градоустройствено значение реките имат потенциал да бъдат ефективно използвани. В разкъсаната зелена мрежа на града, те биха могли да бъдат свързващ елемент, същевременно да се използват и като транспортни коридори с пешеходни и вело алеи, както и за почивка, рекреация и уединение, оазис сред градската джунгла от шум, забързано ежедневие и замърсяване.

Чрез изграждане на преграждащи съоръжения –  бентове, реките може да напълнят полагаемия им се обем в бетонните корита,  да бъдат филтрирани и прочистени, да се възстанови флората и фауната в и около тях, да се използват за напояване и добив на електричество. Възможно е изграждането на платформи върху тях, за осигуряване на пешеходните и вело коридори, рампа за връзка с нивото на улицата, мостове за прекосяване на реките. Платформите може да бъдат от стъкло, с цел прозрачност и да легнат върху въздушни възглавници, които да поддържат платформите спрямо нивото на водата.

В заключение искам да добавя, че идеята повдига проблем, който е наболял за града, но не налага конкретно решение, а възможно решение, върху което да се дискутира по темата . Втората стъпка, след осъзнаването на проблема, е да бъдат извършени конкретни действия.  И кой знае – може би един ден реките отново ще бъдат пълноводни и животът ще се върне в тях, а ние ще ги използваме за транспорт и почивка …