Финландското училище е интересен феномен, който заслужава внимание, когато говорим за “Училище на бъдещето”. Характерни за този училищен модел са следните точки: 1) Прозрачност – между интериора и екстериора (от класните стаи – навън към природата), както и между отделните звена на интериора (класните стаи са остъклени и навътре към коридорите и общите пространства). Прозрачността стимулира концентрацията на учениците, защото спират да обръщат внимание на случващото се в общите пространства, осигурява един видим процес за всички – родители, учители, ученици, директори – възможност всеки да надникне навсякъде и по този начин да се стимулира работата на всички в училището (няма скрито – покрито). 2) Детски мащаб – изключително важно при проектирането на сграда за малки деца е тя да бъде съобразена с детския мащаб. Децата живеят в свой, собствен цветен и миниатюрен свят и не бива да ги изваждаме от него, стига да е възможно. 3) Многофункционални пространства – за този тип училища са характерни многофункционалните пространства – в кадъра е включено общо пространство, в което децата се хранят, впрочем участват и при почистването на масите, преди основния хигиенизиращ персонал да си свърши работата, сервирането на храна е на самообслужване. При необходимост пространството се използва като сцена за различни мероприятия. 4) Индивидуални възрастови групи – установено е, че смесването на отделните възрастови групи е възможно да пречи на учебния процес – по-големите закачат по-малките и ги учат на неща, които не е необходимо да знаят в ранна детска възраст. Обособяване на отделните класове и възрастови групи е характерно за финландското училище и решено чрез архитектура.