English text: In translation process

Manifest of Time! 

Renovation project – Monument “1300 years Bulgaria”, Sofia (Architecture competiton)

Bulgarian text:

Манифест за Времето!

Проект за реконструкция на паметник “1300 години България”, София (архитектурен конкурс)

Паметник – извор на памет? Памет – информация и енергия; синтезиран урок във Времето?

Паметникът „1300г. България” в гр.София притежава собствен живот, отразяващ достоверно миналото – периодите от създаването му до днес; от 681г. до 1981г. – както и настоящето.

Минало. Монументът е изграден в хармонична и единна композиция с НДК, в духа на Времето (комунизъм – миг от цивилизационната спирала; нито добър/обожествяван нито лош/поругаван) и извън него, с цел (изкуствено?) подклаждане на национално самосъзнание и самочувствие.

Настояще. Времето извади на показ недостатъците на паметника и духа на неговото Време: отношение към природата; едър мащаб, „далече” от „малкия” човек, съпоставен с „великаните” на Времето; бързо (и некачествено) изпълнение; индустриален подход, тласкащ към „развитие” и „еволюция”; централизирано управление (пирамидално отгоре – надолу); липса на поддръжка и обществена заинтересованост и ангажираност по темата. Живеейки в хармония с настоящето се чувствам ученик – несподелящ, но търсещ и пазещ положителното във Времето и Миналото.

Бъдеще. Да дадем шанс на паметника за нов живот, запазвайки характеристиката му (Манифест за Времето) и трансформирайки положителното; предоставяйки вдъхновение и повод за дискусия с автора му (притежател на авторски права). В обемно – пространствено и композиционно отношение монументът е шедьовър за времето си (а и за настоящето!) и апелирам към подмяна на финишните материали. Отричам разруха, подмяна без алтернатива или манифести на изкривеното настояще.

Бетонни структури:  облечени в огледална повърхност, отразяваща минувачите, зеленината, водата, слънцето, небето. Поглеждайки в миналото – човек се оглежда в настоящето Време – извор на енергия.

Скулптури: обляти с фосфор – светещи „призраци”, заредени от слънцето и събудени за нов живот през нощта, безмълвни пазители на деня в настоящето.

Метално „крило в полет”: боядисано в бяло и облицовано с прозрачно стъкло, метафора за крехко бъдеще (и настояще) и „чистота на духа” в полет.

Мрачните подземни недра: изпълнени със светлина.

Манифест за Времето